Казвам се Любка и станах майка на 68 години, въпреки че цял живот ми повтаряха, че това е невъзможно. Преживях години на болка, семейни конфликти и безброй предразсъдъци, но никога не изгубих надежда. Тази история е за силата на майчината любов и за борбата да бъдеш приет в един свят, който не прощава различието.
На 47 години животът ми се преобърна, когато разбрах, че съм бременна. Радостта ми беше помрачена от неразбирането и отхвърлянето на порасналите ми синове и близките ни. Това е моята изповед за борбата между любовта към новия живот и лоялността към семейството.
В разгара на есента на живота си, на 47 години, научих, че съм бременна. Вместо радост, новината разклати основите на семейството ми и разкри дълбоки страхове, предразсъдъци и скрити рани. Това е моята изповед за болката, надеждата и борбата да бъдеш майка, когато никой не вярва, че трябва да бъдеш.
В разгара на есента на живота си, на 47 години, научих, че съм бременна. Вместо радост, новината разклати основите на семейството ми и разкри дълбоки страхове, предразсъдъци и скрити рани. Това е моята изповед за болката, надеждата и борбата да бъдеш майка, когато никой не вярва, че трябва да бъдеш.
