Никога не съм вярвала, че на шейсет ще се влюбя отново. Семейството ми не можеше да разбере промяната в мен, а приятелите ми се отдръпнаха. Това е разказът за това как, когато всички се отказаха от мен, аз намерих себе си и любовта, която ми върна вярата в живота.
Казвам се Мария и на 63 години отново открих любовта, след като дълго време живях в сянката на самотата след смъртта на съпруга ми. Срещнах човек, който разпали в мен чувства, които мислех, че са останали в миналото, но семейството ми не прие новата ми връзка и ме упреква, че съм наивна и смешна. Това е моята история за късната любов, болката от неразбирането и борбата за правото да бъда щастлива.
На 64 години се влюбих отново, но децата ми не приеха това. Тяхното неодобрение ме накара да се замисля за смисъла на щастието и свободата в зряла възраст. Историята ми е за любов, срам и борба за собственото си право на щастие.
Как се озовах тук, заплетена в емоции, които мислех, че съм оставила зад себе си? Сърцето и умът ми са в конфликт, а залозите са по-високи от всякога. Предупреждаваха ме, но никога не вярвах, че може да се случи на мен. Сега стоя на ръба на решение, което може да разруши целия ми свят.
В залеза на живота, компанията често заема предимство пред самотата. Но когато седемдесетгодишна жена избира романтиката пред семейната хармония, последствията могат да бъдат дълбоки. Тази история разглежда емоционалните сътресения и разкъсаните отношения, които възникват, когато късната любов не се развива по план.
