Преди да стане твърде късно: Историята на една изгубена прошка
В този момент, докато стоя под ледената дъждовна струя на старата софийска автобусна спирка, усещам как всичко в мен се разпада. Изгубих брат си, разруших семейството си, и сякаш съдбата ме е изоставила сам пред безкрайния си съд. Ще намеря ли някога сили да простя на себе си и ще срещна ли разбирането, което да ме спаси?