С тежко сърце споделям чувствата си след поредната болезнена среща с дъщеря ни. Разстоянието между нас расте и се чувствам безпомощна. Съпругът ми се опитва да ме утеши, но приятелите ни често ни напомнят, че тя вече има свой собствен живот. Изглежда, че съпругът ѝ я е променил напълно. Нашата някога жизнерадостна дъщеря сега е чужда за нас.
След години на привидно щастлив брак, животът на Мария се променя, когато съпругът ѝ, Иван, започва да я изолира от семейството ѝ. Неговите непредсказуеми настроения и контролираща природа създават разрив, който изглежда невъзможен за преодоляване.
Пиша това в състояние на пълно разочарование след поредния спор с дъщеря ми. Не мога повече и трябва да споделя историята си. Съпругът ми разбира, но много от нашите приятели казват: какво очакваш, дъщеря ти вече е омъжена, има свое семейство? Нейният съпруг диктува действията й – нашият презрян зет! Сякаш я е промил мозъка! Нашата дъщеря
