Казвам се Мария, майка съм на Ани, и пиша с разбито сърце, защото дъщеря ми дори не дойде на рождения ден на баща си. Откакто Ани се омъжи за Виктор, семейството ни е неузнаваемо, а аз се чувствам безсилна, докато я губя малко по малко. Това е моята история за любовта, контрола и болезненото осъзнаване, че понякога децата вече не са наши.