С треперещи ръце отключих вратата на сина ми Иван, убедена, че ще го зарадвам, но в мига, в който прекрачих прага, атмосферата ме удари като студен порив на вятъра. Присъствието на снаха ми Лиляна и липсата на обичайното детско бърборене ме накараха да осъзная, че семейният ни идиличен образ е само фасада. След този ден всички мои представи за ролята ми на майка и баба, и за нашето семейство, бяха разтърсени до основи.