В рамките на една година станах майка на три деца – всяко родено в различен месец, а аз бях напълно сама. Разказвам за ежедневието на самотна майка в България, бореща се с осъждането на семейството и липсата на подкрепа. Това е история за страх, любов и сила, за която не подозирах.
На един обикновен неделен обяд пред цялото семейство припаднах от изтощение, защото съпругът ми Петър не пое нито част от грижите за нашето новородено дете. Чувствах се предадена, сама и унизена, докато всички гледаха безмълвно. Това е моята изповед – зов за разбиране и въпрос: има ли още надежда за нас?
Казвам се Ивана и някога вярвах, че имам всичко – любов, подкрепа и сигурност. Но когато синът ми Мартин тежко се разболя, всички се обърнаха срещу мен, а думите на най-близките ми пронизаха по-дълбоко от всяка болка. Това е моят вик за помощ и въпрос към всички: къде изчезва състраданието, когато най-много го търсим?
В този разказ споделям за първите ми дни като майка, когато се сблъсках с пълната неподготвеност на съпруга ми и липсата на подкрепа от семейството. Разкривам болката, страха и гнева, които изпитах, когато се върнахме от родилното и открих, че домът ни не е готов за нашето бебе. Историята ми е зов за разбиране и промяна в отношението към майчинството и семейната отговорност.
Връщайки се у дома с новороденото си, се сблъсках с хаос и липса на подготовка от страна на партньора ми. Търся съвети как да управлявам тази претоварваща ситуация.
