Казвам се Мария и всяка сутрин се будя с усещането, че губя Ема – моята внучка, която някога беше слънцето в нашия дом. Дъщеря ми Лора все по-открито предпочита малката си дъщеря, а Ема се затваря в себе си, потъва в тишина, която разкъсва сърцето ми. Всяка вечер се питам къде сбърках като майка и баба, и дали все още мога да върна светлината в очите на детето, което обичам повече от всичко.