Историята описва моя брак с Петър, изпълнен с надежда, но постепенно превърнал се в самотна борба срещу безразличието. Преживях години, в които се опитвах да поправя нещата, но най-страшното беше бавното осъзнаване, че любовта е изчезнала. Разкъсана между дълга към себе си и към семейството, открих истинската цена на самотата в двама.
Седях в кухнята на родителите на Михаил, с ръце върху корема си, докато той ми казваше, че не иска сватба, сякаш обсъждаше боята на стените. Майка му само кимаше и сипваше чай, а аз усещах как всичко под мен се разпада. Само баща му се осмели да прекъсне тази тишина и да ни накара да говорим истински.
Казвам се Ива. От години живея с мъжа, когото обичам, но все по-често се питам: защо винаги аз поемам всички разходи? Тази история е моят опит да разбера къде свършва любовта и къде започва несправедливостта.
Винаги съм мечтала за стабилно семейство, но когато забременях от Петър, всичко се обърка. Той не иска сватба, майка му го подкрепя, а аз се чувствам все по-самотна. Само баща му вижда болката ми и ни принуждава да говорим открито, което променя всичко.
Казвам се Ивана и някога вярвах, че с Мартин ще изградим щастливо семейство. След раждането на нашите близнаци, Коко и Лили, всичко се промени – Мартин стана чужд, а майка му, госпожа Елена, започна да се меси все повече в живота ни. Днес съм на ръба и се чудя дали още имам сили да се боря за любовта ни.
