В един дъждовен следобед разбрах, че майка ми вече не е онази, на която винаги можех да разчитам. Тя избра да живее за себе си и да търси нова любов, докато аз се боря сама с децата и ежедневието. Сега се чудя – имам ли право да я обвинявам, или трябва да приема, че и тя има нужда от щастие?