Винаги съм се чудил защо добрите и отговорни хора често се влюбват в партньори, които са тяхната противоположност. Аз, Георги, съм един от тези хора, които не разбират защо жените избират безгрижни и безотговорни мъже. В търсене на отговори, се обръщам към мъдър човек, който ми помага да разбера сложността на любовта и изборите, които правим.
В забързаното ежедневие на България, натискът да изпълняваме семейните си задължения може да засенчи личните ни амбиции. Историята на Мария е трогателно изследване на конфликта между семейната лоялност и стремежа към индивидуални мечти. Израснала в малко градче с баща си и по-малкия си брат, Мария винаги е усещала тежестта на отговорността върху раменете си. Въпреки че намира любящ партньор, който я насърчава в амбициите ѝ, Мария постоянно е разкъсвана между нуждите на семейството си и собствените си желания. Това е нейното пътуване през сложностите на любовта, дълга и жертвите, които понякога ги съпътстват.
Емилия беше жизнена душа, пълна с живот и смях, докато трагичен инцидент не промени всичко. Тя беше блъсната от кола, докато караше колело към работа, оставяйки я в кома. Нейният съпруг, Михаил, я посещаваше всеки ден, държейки се за надеждата, че тя ще се събуди. Когато разбра, че ще става баща, той се изправи пред сърцераздирателното решение да кръсти сина им на жената, която обичаше и загуби.
В сърцето на България, Елена, жена в края на 60-те си години, размишлява върху живота си, изпълнен с любов, загуба и постепенното отстъпление от идеята за брак. Нейната история разкрива емоционалните сложности, пред които се изправят много по-възрастни жени, които се питат за необходимостта от брака в златните си години. Този разказ разкрива фините, но дълбоки причини, поради които някои избират самотата пред компанията.
Маргарита и съпругът ѝ, Димитър, прекараха младостта си, изследвайки красивите пейзажи на България, водени от страстта на Димитър към фотографията. Те решиха да отложат създаването на семейство, наслаждавайки се на независимостта и красотата на света. С времето Маргарита се оказа сама в по-късните години от живота си, с живот, който ѝ напомняше за направените избори.
