Казвам се Мария и цял живот нося тежестта на това, че бях причината един мъж да напусне семейството си. През годините любовта ни се превърна в сянка, а вината и самотата – в наши постоянни спътници. Днес, когато гледам как той съжалява за миналото, се питам дали някога ще намеря прошка – от другите и от себе си.
Животът ми се преобърна, когато баща ми почина и аз трябваше да се изправя срещу неговата любовница, която бе завладяла дома ни. Решението ми да я изгоня ме остави сама срещу цялото семейство, но вярвам, че постъпих правилно. Сега се питам – струваше ли си да загубя всички заради истината?
Пет години след като разбрах за изневярата на съпруга ми, реших да напиша писмо до жената, с която той ме предаде. В този разказ споделям болката, гнева и пътя към прошката, докато се боря да съхраня себе си и децата си. Това е история за предателството, силата на една жена и трудния избор между омразата и прошката.
След смъртта на майка ми, открих, че баща ми има любовница. Това разкритие разтърси света ми и ме постави пред трудни решения, които доведоха до отчуждение от семейството ми. История за загуба, предателство и борба за истината.
