Казвам се Мария и съм майка на 27-годишния Петър. От страх да не остане сам, се намесих в личния му живот и се свързах с жената, с която излизаше. Сега се боря с вината и се питам дали любовта ми не е преминала границите на разумното.
Бях обикновена жена, майка и съпруга, докато една нощ не се оказах в районното управление, обвинена в нещо, което никога не съм си представяла. Семейните тайни изплуваха на повърхността и ме накараха да се запитам коя съм всъщност. Сега се чудя – възможно ли е да бъдеш добра дъщеря, съпруга и майка, без да изгубиш себе си?
Беше полунощ, когато телефонът звънна и гласът на свекърва ми Мария разтърси спокойствието ми. Само час по-късно, с бебето на ръце, стоях в полицейското управление, докато семейната ни вечеря се разпадаше на парчета. Тази нощ разкри стари рани и ме накара да се запитам: къде свършва дългът към семейството и започва борбата за собственото ми щастие?
Дъщеря ми, Мария, спря да отговаря на телефона си и тишината ме разяждаше отвътре. Реших да я посетя в селото, където се премести след брака си, и това, което видях, ме потресе до дъното на душата ми. Историята ми е за болката, страха и надеждата на една майка, изправена пред неочаквана семейна драма.
