Аз съм Мария, майка на прекрасната Виктория – умна, образована и добра жена. Винаги съм искала най-доброто за нея, но сега се питам дали прекалената ми загриженост не я е лишила от възможността да бъде истински свободна. Тази история е моето признание и зов за разбиране към всички родители.
Преди година дъщеря ми Мария напусна дома ни и прекъсна всякакъв контакт с мен. Не разбирам какво сгреших и всяка вечер се питам къде се разминахме. Тази история е моят опит да намеря смисъл в болката и да разбера дали някога ще си простим.
Живея с майка ми вече четири десетилетия и не мога да се откъсна от нейната грижа, която ме задушава. Мечтая за собствен живот, семейство и свобода, но страхът да не я нараня ме държи в капан. Това е моята изповед за любовта, вината и борбата със сянката на една майка.
Аз съм майка, която се бори да запази семейството на дъщеря си, въпреки че тя иска развод. Вярвам, че тя не осъзнава истинското си щастие и се опитвам да я убедя да остане с мъжа си. Но дали наистина знам какво е най-добро за нея?
Моята майка категорично не одобрява моя годеник. След като баща ми ни напусна, животът ни с майка ми се промени драстично. Сега, когато съм на прага на нов живот с любимия си, трябва да се изправя срещу нейните страхове и предразсъдъци.
Винаги съм се чувствала като в сянката на майка си, Елизабет. Тя беше жена с твърди убеждения и още по-силна воля, която вярваше в строгата любов. Когато тя поиска от мен да поема грижите за втория й съпруг, нашите вече напрегнати отношения се изостриха до краен предел.
