Казвам се Мария и съм на петдесет и пет. След втория си брак се сблъсках с неочаквани трудности – всяка събота и неделя домът ми се превръща в детска площадка за децата на пасинка ми. Сега се чудя – къде е границата между добротата и саможертвата?
Винаги съм вярвала, че любовта може да победи всичко, но когато станах мащеха на две тийнейджърки, разбрах, че понякога това не е достатъчно. Това е моята история за борбата за семейство, за чувството на изолация и за силата, която намерих в себе си, когато всички ми обърнаха гръб. Разказвам откровено за българските семейни конфликти, ежедневните предизвикателства и вътрешната устойчивост.
Казвам се Мария и на 34 години се омъжих за Петър, който вече имаше дъщеря от предишния си брак. Сблъсках се с трудностите на смесеното семейство, когато неговата вече пораснала дъщеря, Виктория, започна да изисква все повече внимание и подкрепа от баща си. Между желанието ми за собствено щастие и постоянните компромиси, започнах да се питам дали любовта е достатъчна, за да устои на бурите на миналото.
