Казвам се Златка и съм баба от Бургас. Мечтаех да събера децата и внуците си в една къща край морето, но вместо това мечтата ми разпали стари рани и доведе до разриви между най-близките ми хора. Сега, докато гледам към вълните, се питам дали всичко това си струваше.
Всичко се промени в онази нощ, когато майка ми ме погледна с онзи поглед, който не търпи възражения. Трябваше да избера между мечтите си и семейството, което се разпадаше пред очите ми. Историята ми е за болката от избора, за вината и за надеждата, че някога ще бъда разбрана.
В тази история разказвам за борбата си да се откъсна от работа, която мразя, и за сблъсъка с близките си, които не разбират мечтите ми. През сълзи, гняв и отчаяние, аз търся смисъл и щастие в свят, който сякаш не допуска промяна. Ще намеря ли сили да се изправя срещу страха и да избера себе си?
В тази история разказвам за сблъсъка между мечтите ми за голямо семейство и суровата реалност на семейните конфликти. След като с мъжа ми се нанесохме в къщата на баба, майка ми ни постави пред неочакван ултиматум, който преобърна живота ни. Изправена пред избора между сигурността на дома и собственото си щастие, трябваше да взема най-трудното решение досега.
След 13 години работа в чужбина, се завръщам в България с мечтата да живея в построения от мен дом заедно със сина ми и неговата съпруга. Но реалността се оказва различна, когато синът ми отказва да напусне града и да се премести на село. Сърцето ми е разкъсано между любовта към семейството и самотата в празния дом.
Той мисли, че знае кое е най-доброто за мен! Вярва, че може да контролира бъдещето ми! Думите му ме оставиха разочарована и объркана. Наскоро, Иван заяви, че трябва да спра да гоня мечти и да започна да изкарвам прехраната си.
