Казвам се Цветана и винаги съм се гордяла с ролята си на майка и баба. Винаги съм вярвала, че семейството е най-важното, но един празник преобърна живота ми и ме накара да се замисля дали наистина познавам близките си. Сега се чудя дали някога ще намеря път обратно към сина си.