Казвам се Мария, вдовица от Пловдив, която сама отгледа сина си Георги и дъщеря си Анелия. Когато Георги доведе у дома жена си Даниела, строгият ми начин на управление на дома предизвика напрежение и конфликти. През караници, неразбирателства и сълзи открих силата на семейството и колко е важно да слушаме истински хората до нас.
В тази история разказвам за болката да виждаш как синът ти се отдалечава, докато снаха ти те превръща в аутсайдер. Преживях години на самота, опити за сближаване и отчаяни разговори, които само задълбочиха пропастта между нас. Сега се питам: къде сбърках и има ли път обратно към семейството ми?
Казвам се Цветана и винаги съм се гордяла с ролята си на майка и баба. Винаги съм вярвала, че семейството е най-важното, но един празник преобърна живота ми и ме накара да се замисля дали наистина познавам близките си. Сега се чудя дали някога ще намеря път обратно към сина си.
