Внезапно се озовах в дома на сина си, където всеки ден усещам как се отдалечаваме един от друг. Опитвам се да намеря своето място между поколенията, но тишината и недоизказаните думи ме карат да се чувствам излишна. Дали наистина е толкова трудно да живеем заедно, или просто забравихме как да се слушаме и обичаме?
В един дъждовен следобед, докато спорех с дядо Кольо за бъдещето му, разбрах колко трудно е да избираш между любовта към близките и реалността на живота. Като самотна майка, трябваше да намеря сили да се справя с грижите за малката Виолета и за възрастния си доведен баща, който отказваше да напусне рушащата се си къща. В тази история разказвам за болката, вината и надеждата, които изпитахме, докато търсехме нов дом – не само за него, но и за нас самите.
