Какво остана изгубено?
В миг на уютно семейно спокойствие, миналото нахлува в моя дом и сърцето ми. Баща ми, когото не съм виждала от години заради насилието в детството ми, се появява в инвалидна количка — безпомощен, умолителен, но все пак същият човек, който някога ме е наранявал. Изправена пред дълга да се грижа за него, се боря между жалостта и гнева, и не зная дали мога да простя, когато покаянието идва само със слабостта и старостта.