В една снежна вечер изчезва брат ми – и от този миг в мен оживява кошмарът на вечната неизвестност. Докато цялата ми вселена рухва, се улавям в бясната спирала на самоукор и копнеж по справедливост, раздвоена между желанието да намеря отговорите и отчаяният инат да не изгубя надежда. Търся го във всяка сянка, във всяка дума, обсебена до болка, защото не мога да приема, че надеждата е по-страшна и от самата загуба.