От първия ден исках дъщеря ми Лилия да има най-доброто, но не очаквах, че цялото село ще ме сочи с пръст. Луксозните дрехи и необичайното ѝ име станаха повод за осъждане дори от най-близките ми. Сега се чудя – къде е границата между майчината любов и прекаленото угаждане?
Казвам се Вера и винаги съм вярвала, че семейството е най-сигурният пристан. Но когато синът ми Никола се разболя тежко, останах сама срещу света, докато близките ми ме осъждаха и се отдръпнаха. Тази история е за борбата ми – за здравето на Никола, за достойнството ми и за това какво означава да бъдеш истински сам.
В рамките на една година станах майка на три деца – всяко родено в различен месец, а аз бях напълно сама. Разказвам за ежедневието на самотна майка в България, бореща се с осъждането на семейството и липсата на подкрепа. Това е история за страх, любов и сила, за която не подозирах.
Казвам се Мария и това е моята изповед за битката ми като самотна майка в Пловдив. Останах сама с детето си, изправена срещу осъдителните погледи на роднини и съседи, борейки се с бедността и болката от предателството. Това е моят тих вик към всички, които някога са се чувствали сами срещу света.
Още от първия миг исках дъщеря ми Лилия да има най-доброто, но не очаквах, че това ще ме превърне в мишена за цялото село. Луксозните дрехи и необичайното ѝ име станаха повод за осъждане дори от най-близките ми. Сега се чудя – къде е границата между майчината любов и прекаленото угаждане?
В тази история разказвам за един обикновен семеен събор, който се превърна в арена на неочаквани осъждания и разкрития. Моят избор на дрехи стана повод за напрежение, конфликти и болезнени истини за това как ме възприемат мъжете в семейството ми. През сълзи и вътрешни борби търся отговор на въпроса: кой съм аз отвъд чуждите очи?
