На 65 години, след като цял живот съм вярвала, че съм дъщеря на българско семейство от Пловдив, открих тайна, която преобърна всичко. Оказа се, че съм осиновена и истинският ми произход е ромски. Тази истина ме изправи пред себе си и пред обществото, което винаги съм смятала за свое.
В тази история разказвам за болката и объркването, които изпитвам, след като синът ми Захари избра да създаде семейство с жена, която вече има дете. Внезапно се оказах изолирана от собствения си син и изправена пред дилемата дали да приема чуждо дете като свое внуче. Това е разказ за любовта, гордостта и трудния избор между прошката и самотата.
В тази история разказвам за моята първа и най-голяма любов – Мария, момичето от нашия квартал, което съдбата отне от мен твърде рано. След години на търсене, разочарования и лични провали, не се отказах да я намеря и да се боря за нас. Това е разказ за болката, надеждата и истината, която понякога ни изненадва, когато най-малко очакваме.
В този разказ споделям как една дълго пазена семейна тайна разтърси живота ни. Историята е за осиновения ми син Иван и деня, в който му разкрихме истината за миналото му. Това беше момент, който преобърна отношенията ни и ме накара да се замисля за смисъла на доверието и прошката.
В тази история разказвам за болката и надеждата на една жена, която години наред се бори с безплодието. След множество опити и разочарования, съдбата я изправя пред неочакван избор, който преобръща живота ѝ. Това е разказ за любовта, загубата и силата да намериш смисъл там, където най-малко очакваш.
