Аз съм Веселина. След тридесет и пет години брак и безусловно отдаване на семейството, откривам, че съм се превърнала в сянка, чиито думи отекват в празна стая. Между саможертва и тъжно осъзнаване се опитвам да намеря себе си, докато самотата ме поглъща и тихо се питам: има ли смисъл в безусловната жертва, когато отдавна никой не я забелязва?