Животът ми се превърна в арена между моите усилия и очакванията на съпруга ми, който отхвърля всичко, което сготвя, но у майка си яде без дума. Чувствам се невидима и недостатъчна, а всяка вечеря е ново изпитание за самочувствието ми. Опитвам се да намеря сили да се изправя за себе си, но всяко негово мълчаливо неодобрение ме връща назад.
Казвам се Елена и живея в малък град, където всички знаят всичко за всеки. Омъжих се за Петър, но родителите му никога не ме приеха истински, защото все още поддържат връзка с бившата му жена, Мария. Всеки ден се боря с усещането, че съм чужда в собственото си семейство, докато се опитвам да намеря своето място и да защитя любовта си.
„Чувствам се изгубена,“ признава шестдесет и пет годишната госпожа Иванова, с глас, изпълнен с разочарование. „Синът ми винаги застава на страната на жена си! Каквото и да кажа, той винаги я защитава. ‘Мамо,’ настоява той, ‘Мария знае какво прави, тя не е наивна…’ Той вярва, че Мария винаги е права, дори когато тя…“
