Аз съм медицинска сестра в неврологичното отделение на болница в Пловдив. Един ден трябваше да се изправя пред болезнената истина, че за един от нашите пациенти никой от семейството му не дойде. Тази история разказва за дълбоките рани, които семейството може да остави, и за трудния път към прошката – към себе си и към другите.