Първата ми заплата като момче от Пловдив дадох на майка си, вярвайки, че ѝ помагам. Шестдесет години по-късно открих тези пари непокътнати в стара кутия, заедно с писмо, което преобърна представите ми за семейството ни. Това е история за любов, жертва и тайни, които ни следват цял живот.
В тази история разказвам за първата си заплата, която подарих на майка си през далечната 1959 година. Десетилетия по-късно, след неочаквана находка, истината за този жест разтърси целия ми свят. Дали понякога най-скъпите ни спомени не крият болка, за която не сме подозирали?
В тази история разказвам как първата ми заплата, подарена на майка ми през 1959 година, се превърна в неочаквано откритие след 62 години. Върнах се към спомените, които носеха болка и обич, и се изправих пред истината за нашето семейство. Тази история е за прошката, гордостта и раните, които времето не винаги лекува.
