Казвам се Мария и цял живот се борих за децата си, но на старини останах сама и забравена. След смъртта на съпруга ми, дъщерите ми се отдалечиха, а аз се оказах в нищета, въпреки че им дадох всичко. Сега се питам – заслужава ли си жертвата, ако накрая оставаш сам?
Аз съм Мария и заедно с най-добрата ми приятелка Елена решихме да наемем къща и да я даваме под наем, за да си осигурим спокойни старини. Мислехме, че ще бъде лесно, но животът ни поднесе неочаквани изпитания, които разкриха скрити страхове, стари рани и истинската цена на приятелството. Сега се питам дали някога ще намеря отново покой в собствения си дом.
Аз съм Мария, пенсионерка от Пловдив, която цял живот е работила на две места, за да осигури най-доброто за дъщеря си. След като спрях да ѝ помагам финансово, тя спря да ме кани у дома си и не ми позволява да виждам внука си. Сега се питам дали цялата ми обич и жертви са били достатъчни, или съм била ценена само заради парите.
В тази история разказвам за живота си като майка, която е посветила всичко на децата си, но в края на дните си остава сама. Преживях любов, загуба и разочарование, докато се борех със самотата и търсех смисъл в ежедневието си. Сега се питам – заслужаваше ли си всичко това и къде сбъркахме като родители?
Те си представяха уютно бизнес начинание и възможност да се насладят на златните си години заедно. Но реалността на управлението на къща за гости беше далеч от мечтата, която си представяха.
