Казвам се Мария и съм баба на три прекрасни деца. Винаги съм вярвала, че най-големият подарък, който мога да оставя на внуците си, е сигурното им бъдеще, а не поредната играчка или дреха. Но тази моя философия доведе до неочакван разрив в семейството ми и ме накара да се замисля дали понякога не губим връзката помежду си в стремежа да направим най-доброто.
Всяка Коледа и рожден ден изпращам пари на внуците си, но най-големият ми внук, Даниел, никога не ми благодари. Чувствам се пренебрегната и забравена, докато другите ми внучки винаги ми пишат и споделят радостта си. Историята ми е за болката от отчуждението в семейството и надеждата за помирение.
В този разказ споделям за болезнения момент, когато сестра ми Виктория ме изгони от дома си, защото не ѝ донесох скъп подарък, а само ябълки. Семейните ни отношения се разкъсаха от очаквания, гордост и неразбиране. Историята ми е за това как материалното може да разруши най-ценното – връзката между братя и сестри.
