Казвам се Радостина и никога няма да забравя онази студена ноемврийска вечер, когато ме хванаха да крада храна от супермаркета. Вместо очакваното наказание, полицай Георги ми подаде ръка и това преобърна не само нашата Коледа, но и целия ми живот. Този разказ е за отчаянието, срама и човечността, която може да разруши дори най-дебелите стени на безнадеждността.
Казвам се Стефан и живея в панелен блок в Люлин. След години на търпение и безсънни нощи, шумът от съседите ме доведе до ръба на отчаянието и ме накара да направя нещо, за което днес съжалявам. Това е моята изповед за самотата, безсилието и границите на човешкото търпение.
Преместих се с мъжа ми и дъщеря ни в нов апартамент, вярвайки, че най-накрая ще намерим спокойствие. Вместо това попаднахме в епицентъра на съседски скандали, интриги и постоянни посещения от полицията. Тази история е за това как мечтаният ни дом се превърна в кошмар, който промени живота ни завинаги.
Като майка на двама сина, 12-годишния Петър и 6-годишния Иван, често разчитах на по-големия си син да ми помага с поръчките. Един натоварен следобед го изпратих до магазина, а малкият Иван настоя да отиде с него. Това решение доведе до неочаквана трагедия и отчаяно обаждане до полицията.
