Винаги съм се борила да бъда перфектната дъщеря, докато един ден не разбрах, че имам полубрат, за когото никога не съм чувала. Това разтърси целия ми свят и ме изправи пред избори, които никога не съм си представяла. В тази история ще ви разкажа какво означава да откриеш истинското значение на семейството сред лъжи, болка и прошка.
Казвам се Александра и израснах в дом, където баща ми винаги предпочиташе полубрата ми. Майка ми се опитваше да ме утеши, но студенината на баща ми остави дълбоки белези в душата ми. Това е моята история за самотата в собственото ми семейство и борбата да намеря своето място.
Стоя в хола на бащината къща, докато той ми съобщава, че половината дом ще остане на полубрата ми – човек, когото съм виждал само веднъж. В мен бушуват гняв, страх и объркване, а спомените за детството ми се преплитат с усещането за предателство. Търся съвет и разбиране – как да приема тази нова реалност и да намеря сили да продължа напред?
