След десетилетие брак и появата на нашата жизнерадостна дъщеря преди четири години, аз, Марин, се оказах затрупан под тежестта на работата и семейните отговорности. Съпругата ми, Лилия, изглеждаше все по-отдалечена и претоварена от изискванията на дома ни. В опит да преодолея нарастващата пропаст между нас, започнах експеримент, без да осъзнавам необратимото въздействие, което ще има върху живота ни.
Тя убеди сестра ми, че има нужда от почивка, превръщайки уикенд посещение в месечна одисея. Това, което трябваше да бъде кратко семейно събиране, се превърна в безкрайно натрапване.
След годежа ни с моя годеник, се изправихме пред труден избор относно бъдещия ни дом. Моите родители ни предложиха уютната си къща в града, докато баща му имаше просторна къща в предградията. Също така обмисляхме да наемем собствено място. В крайна сметка, преместването при баща му изглеждаше като най-добрият вариант. „Това е и вашият дом сега“, ни увери той. Но това обещание скоро беше нарушено.
Когато баща ми, Георги, се премести в нашия дом в предградията на София, за да се възстанови след операция, мислех, че това ще бъде временно решение. Въпреки това, неговото присъствие скоро наруши семейната ни динамика, водейки до сблъсък на стилове на живот и осъзнаване, че понякога семейните връзки могат да бъдат по-обвързващи, отколкото утешителни.
