Емилия беше решена да доведе баща си, Георги, в нашия дом, въпреки напредналата му деменция. Състоянието му беше потвърдено от няколко специалисти, но Емилия остана непоколебима. Георги често изпитваше объркване и дезориентация, често се изгубваше и трябваше да го търсим. Неговото непредсказуемо поведение и случайни изблици правеха живота все по-труден.
Отново се опитах да обясня, че леля Мария не може да остане сама в старата си къща; тя трябва да се премести. Моята майка е на 70 години, а аз имам собствено семейство, за което да се грижа.
Срещнах любовта на живота си през втората година в университета. Връзката ни беше мигновена и бързо започнах да си представям бъдеще заедно. Оженихме се скоро след дипломирането, избирайки малка, интимна церемония. Баща ми беше възхитен да ме види толкова щастлива. Неговият подарък беше семейна реликва, символ на благословията му. Но когато се разболя, реакцията на партньора ми разби мечтите ми.
