Внезапно разбрах, че вече не съм на преден план в живота на единствения човек, когото винаги съм смятала за свой пристан. Чувствах се изтрита, сякаш ме няма, потънала зад купчината грижи и претенции, които всеки ден се сипеха у дома. Загубих опората си, но едновременно с това усещах вина, че копнея за нещо повече – за капка внимание върху себе си.
Казвам се Елица Георгиева и от деня, в който се родиха моите близнаци братя, животът ми се преобърна. Обичах ги, но с всяка тяхна усмивка и подарък усещах как изчезвам в собствения си дом. Когато най-накрая се осмелих да се изправя срещу майка ми, не само изгубих нейното доверие, но и уважението на цялото семейство, а сега се чудя дали изобщо имам стойност.
Казвам се Григор и никога няма да забравя деня, в който ме извикаха в училището на сина ми Тихомир. Този ден промени всичко между мен, сина ми и системата, която би трябвало да го пази. Истината, която излезе наяве, разтърси не само мен, но и цялото училище.
