Казвам се Александър и цял живот съм израснал в дом за изоставени деца, копнеейки някой ден да намеря истинско семейство. След като бях отхвърлен от една приемна двойка, бях изгубил всякаква надежда, че някога ще имам свой дом. Но когато срещнах Мария и Георги, всичко се промени и започна истинската борба за щастие.
Казвам се Надежда и още от шестгодишна възраст животът ми се преобърна. След като майка ми изчезна безследно, попаднах в приемно семейство и дълго време чаках да се върне. С времето разбрах, че понякога съдбата ни дава нов шанс и ново семейство, което може да ни обича истински.
Още с първия си дъх бях изоставен – майка ми ме остави в родилното, защото съм се родил с рядко заболяване. Израснах по домове, борейки се с предразсъдъци, самота и жажда за истинско семейство. Това е моят разказ за болката, надеждата и вечната борба да бъдеш приет такъв, какъвто си.
