Когато майка ми каза, че без дете не струвам нищо, си тръгнах от къщата им завинаги
Стоях в двора на нашата къща на село, а майка ми крещеше пред всички, че най-после съм станала човек, защото съм родила 😔. Само че точно тогава ѝ върнах бебето в ръцете и ѝ казах нещо, което събирах с години в себе си. После си спомних как същите тези хора ме натиснаха да се омъжа за мъж, когото селото отбягваше, а той се оказа единственият, който ме видя като човек ❤️. И сега още се чудя дали не закъснях много, но поне този път избрах себе си 🤱.