Забелязах, че всеки разговор се въртеше около дъщеря ѝ. Изглеждаше, че се е изгубила в майчинството. Мария току-що беше посрещнала първото си дете и нашето приятелство беше на път да бъде изпитано.
Те си представяха уютно бизнес начинание и възможност да се насладят на златните си години заедно. Но реалността на управлението на къща за гости беше далеч от мечтата, която си представяха.
Някога споделяхме любовта си към литературата чрез дълги телефонни разговори и срещи през уикендите. Но през последната година тя изчезна от живота ми. „Затрупана съм с работа, може би следващия път,“ беше нейният постоянен отговор.
Мислех, че имам приятел за цял живот в Мария, човек, който беше до мен още от университета. Тя беше моята довереница, моята опора и единственият човек, на когото вярвах, че никога няма да ме предаде. Но животът има начин да ни изненадва, и сега съм оставена да събирам парчетата на едно приятелство, което се разпадна, когато тя избра бившия ми съпруг пред мен. Имаме дъщеря, Емилия, която е на 16 години, и Мария го познаваше почти толкова добре, колкото и аз.
