Някога споделяхме любовта си към литературата чрез дълги телефонни разговори и срещи през уикендите. Но през последната година тя изчезна от живота ми. „Затрупана съм с работа, може би следващия път,“ беше нейният постоянен отговор.
Мислех, че имам приятел за цял живот в Мария, човек, който беше до мен още от университета. Тя беше моята довереница, моята опора и единственият човек, на когото вярвах, че никога няма да ме предаде. Но животът има начин да ни изненадва, и сега съм оставена да събирам парчетата на едно приятелство, което се разпадна, когато тя избра бившия ми съпруг пред мен. Имаме дъщеря, Емилия, която е на 16 години, и Мария го познаваше почти толкова добре, колкото и аз.
