В разгара на едно дъждовно утро съдбата ме принуди да се върна към допуснати грешки, които винаги съм се надявала да останат дълбоко погребани. Неочакваната болест на дъщеря ми Магдалена ме остави лице в лице не само с нейната болка, но и с мълчаливата вина в собственото ми сърце. Открих истини, по-сурови и от спомена за младостта ми, но именно тогава намерихме пътя една към друга.