Когато дъщеря ми беше на 12 години, трябваше да замина за работа в чужбина, оставяйки я сама в най-важния момент от живота й. Сега, на 59 години, се боря с омразата й и опитвам да възстановя връзката ни. История за саможертва, разочарование и надежда за прошка.
На 59 години, след като съпругът ми ме напусна заради по-млада жена, се изправям пред предизвикателството да започна отначало. Търся мъдростта и подкрепата на общността, за да преодолея тази трудност и да намеря нова сила в уязвимостта си. Това писмо е призив за споделяне на истории за преодоляване на подобни изпитания и откриване на нови пътища към себе си.
– Просто така! Реши да сложиш край на всичко без да се замислиш! – Казваш, че го приключи, без дори да се съобразиш с моите чувства?
Животът понякога ни води по пътища, които никога не сме възнамерявали да поемем. Оказах се в брак, който не беше роден от любов, а от необходимост. Аз и Емилия се срещнахме на сватбата на общ приятел, споделихме кратка връзка и след това поехме по различни пътища. Месеци по-късно се изправихме пред неочаквана реалност — тя беше бременна. Въпреки нежеланието ни, семейният натиск ни остави малко избор.
След 12 години брак, аз, Михаил, бях готов да сложа край на връзката си със съпругата ми, Мария. Оженихме се млади и макар че съюзът ни ни даде две невероятни деца, любовта, която някога споделяхме, беше избледняла. Преди да съобщя новината, временна работна задача в София ми даде възможност да обмисля нещата. Възнамерявах да се върна у дома и да продължа с раздялата, решение, за което Мария не подозираше. Въпреки това, времето ми далеч разкри истини, които не очаквах, водейки до изход, който никога не съм предвиждал.
