Казвам се Виктория и съм пенсионирана счетоводителка, която отчаяно се опитва да бъде част от живота на своя внук. След като снаха ми се върна на работа, малкият Александър започна да ходи на детска градина, а аз останах на заден план. Историята ми е за болката, ревността и надеждата, че семейството може да намери път един към друг.
Поглеждам се в огледалото и виждам жена, която едва познавам – аз, Елица, някога уверена и щастлива, сега разкъсвана от ревност към бившата на съпруга ми, Калоян. Нашата любов започна като приказка, но появата на Мария, жената от неговото минало, разклати основите на брака ни. Това е историята за битката със сенките на миналото и със собствените ми несигурности.
Още от първия миг на брака ни усещах сянката на миналото му. Две години по-късно, когато видях как купува цветя за рождения ден на бившата си жена, а мен забравя дори с дребен жест, болката ме разкъса. Сега се питам – заслужавам ли да бъда винаги на второ място в собствения си живот?
В тази история разказвам за себе си – Мария, жена от Пловдив, чийто брак с Петър се разклати, когато моята кариера започна да надминава неговата. Винаги сме имали трудности, но никога не съм очаквала, че успехът ми ще се превърне в клин между нас. Сега стоя пред избор, който може да промени живота ми завинаги.
След като нашата любима бавачка трябваше да напусне неочаквано, съпругът ми и аз бяхме в затруднение. С новата бавачка всичко изглеждаше наред, докато не започнах да забелязвам странното ѝ поведение към съпруга ми. Сега се чудя дали трябва да я освободим, въпреки че децата я обожават.
„Как ще се справиш с това? Просто ще го приемеш ли?“ – пита Емилия. „Разкъсана съм,“ признава Мия. „Част от мен е яростна, но друга част…“
