С тежко сърце споделям чувствата си след поредната болезнена среща с дъщеря ни. Разстоянието между нас расте и се чувствам безпомощна. Съпругът ми се опитва да ме утеши, но приятелите ни често ни напомнят, че тя вече има свой собствен живот. Изглежда, че съпругът ѝ я е променил напълно. Нашата някога жизнерадостна дъщеря сега е чужда за нас.
След като организирахме пищна сватба за сина ни, той изрази разочарование от скромния подарък, който му дадохме. Като негови родители, той очакваше повече от нас. Въпреки това, той пренебрегна факта, че финансирахме цялото събитие. Неговата годеница допринесе само за сватбените пръстени, а нейните родители отказаха да помогнат.
Обмислям да продам къщата си и да се преместя в пенсионерска общност, но не искам да предоставям финансова подкрепа на сина си. Вярвам, че трябва да се научи на самостоятелност. Търся вашите мнения!
