В тази история разказвам за болката и объркването, които изпитвам, след като синът ми Захари избра да създаде семейство с жена, която вече има дете. Внезапно се оказах изолирана от собствения си син и изправена пред дилемата дали да приема чуждо дете като свое внуче. Това е разказ за любовта, гордостта и трудния избор между прошката и самотата.
В един миг загубих всичко, което смятах за сигурно – домът ми се изпълни с тишина, а снимките на внуците ми останаха единствената ми връзка с тях. След като защитих сина си при развода му, снаха ми ме наказа, като ми отне правото да виждам децата му. Сега се питам: струваше ли си да се боря за справедливост, ако цената е самотата?
Пет години след като синът ми, Борислав, разруши семейството си заради изневяра, аз все още не мога да приема новата му приятелка и не съм простила постъпката му. Виждам болката в очите на бившата му съпруга, Мария, и се чудя дали някога ще намеря сили да простя. Тази история е за вината, прошката и трудния избор между любовта към детето и моралните принципи.
В тази история разказвам за тежкото решение да завещая дома си на внучката си, а не на сина си, след години борба с неговата зависимост. Преживях разпада на семейството ни, безсънни нощи и безброй опити да помогна на детето си, докато не осъзнах, че трябва да защитя бъдещето на внучката си. Това е разказ за любовта, болката и тежестта на родителските избори.
В тази история разказвам за болката и объркването, които изпитвам, след като синът ми Димитър се ожени за жена с дете от предишен брак. Сега, когато имат и свое дете, усещам как връзката ни се разпада, а аз се боря с чувството на отчуждение към доведения си внук. Изправена съм пред трудния избор – да приема новото си семейство или да рискувам да загубя сина и внучето си завинаги.
