Животът ми се преобърна в деня, в който реших да настаня баща си в дом за възрастни. Оттогава семейството ми се отдръпна от мен, а аз останах сама с вината и съмненията си. Всяка вечер се питам дали съм постъпила правилно и търся разбиране, което така и не намирам.
Винаги съм искала дъщеря ми Елица да има всичко, което аз нямах. Когато зет ми Петър остана без работа, с мъжа ми дадохме всичко от себе си, за да им помогнем, но сега Елица почти не ни търси. Чудя се къде сбъркахме и дали прекалената грижа не ни отдалечи завинаги.
Срещнах бащата на бъдещата си снаха в най-лошия възможен момент – пиян и агресивен. Тази среща разтърси семейството ни и ме изправи пред трудния избор дали да подкрепя сина си или да го предпазя от бъдещи проблеми. Сега се чудя какво е правилното решение за всички ни.
Открих, че зет ми иска да купи къща, но да я запише на името на майка си. Това ме разтърси, защото дъщеря ми очаква второ дете и се тревожа за бъдещето ѝ. Сега съм изправена пред дилемата – да се намеся ли или да замълча?
