Подарихме на дъщеря ни апартамента на моите родители, вярвайки, че това ще я направи щастлива и ще ни сближи. Вместо благодарност и топлина, срещнахме студенина и отчуждение. Сега се чудя дали добрината ни не се превърна в пропаст между нас.
Синът ми основа собствена фирма и аз бях до него във всичко – от счетоводството до почистването. Вярвах, че така трябва да бъде, докато един ден той не ме изхвърли от живота и бизнеса си. Сега, останала сама, се чудя къде сбърках и дали любовта на майката има граници.
Още от дете помня как майка ми, Мария, стоеше мълчалива сред гневните викове на нашите роднини. Тя никога не повишаваше тон, дори когато всички около нея се караха и обвиняваха. Тази нейна кротост беше като щит, но и като клетка, която ни държеше в постоянен страх и напрежение.
