Казвам се Елена и съм баба от Пловдив. Винаги съм вярвала, че съм най-добрата баба, докато една съдбоносна нощ не промени всичко – внучката ми Мария тежко се разболя, докато беше под моята грижа. Това е моята изповед за вината, любовта и трудния път към прошката в нашето семейство.
Решението да продадем колата ни разтърси цялото семейство. Майка ми не можеше да повярва, че ще се лишим от нещо толкова важно, а аз се борех със собствените си съмнения. Сега, когато колата вече я няма, осъзнавам, че истинското ни пътуване тепърва започва.
Още от малка усещах, че нещо в семейството ми не е наред. Реших да потърся истината и това ме изправи пред най-голямото изпитание в живота ми. Открих тайни, които промениха всичко, което знаех за себе си.
След десет години мълчание реших, че е време да се върна при родителите си, които бях оставила в Пловдив. Станах майка и осъзнах колко много съм изгубила, докато се опитвах да избягам от миналото си. Но пътят към прошката се оказа по-труден, отколкото някога съм си представяла.
Израснах с мисълта, че баща ми ме е изоставил, защото така ми казваше майка ми, Стефка. Всичко се преобърна, когато един ден на вратата ни се появи непознат мъж, който разклати всичко, в което вярвах. Истината за нашето семейство се оказа много по-сложна и болезнена, отколкото някога съм си представял.
