Още от дете живея в сянката на родителските очаквания, където всяка моя стъпка се следи и оценява. В този разказ споделям как се борих да намеря себе си, въпреки постоянния натиск и критика, и как най-накрая открих какво наистина има значение за мен. Това е история за бунт, болка и прошка.
Винаги съм била „по-малката сестра на Мария“. Майка ми никога не ми позволи да забравя, че дължа всичко на сестра си – от успехите до щастието си. Днес, след години мълчание и компромиси, съм готова да разкажа какво е да живееш в нечия чужда сянка.
Още от малка живеех в сянката на брат ми Димитър – любимецът на семейството, гордостта на родителите ни. През годините се борех с усещането, че никога няма да бъда достатъчно добра, докато не се изправих срещу собствените си страхове и болки. Това е историята за пътя ми към прошката, приемането и новото начало.
Аз съм Мария, майка на двама сина и баба на малката Ани. След години, посветени на семейството, реших да започна собствен бизнес и да се погрижа за себе си. Отказът ми да гледам внучката си доведе до неочаквана буря от обвинения и разрив в семейството.
Казвам се Мария и никога не съм вярвала, че един щастлив ден може да се превърне в кошмар. Сватбата на дъщеря ми Елица с момчето на най-добрата ми приятелка Таня трябваше да бъде венецът на нашето приятелство, но вместо това разруши всичко. Сега се питам дали някога ще можем да простим и да се върнем към онова, което бяхме.
