Казвам се Магдалена и преди петнайсет години съпругът ми ме напусна заради друга жена, когато дъщеря ни беше само на две. Преживях години на самота, лишения и тежък труд, за да осигуря на детето си всичко, което можех. Днес, когато съм на петдесет и две, дъщеря ми ме обвинява в неща, които никога не съм правила – и целият ми свят се срива отново.
Години наред работих в Германия, за да сбъдна мечтата си за дом на село, където да живея със сина и снаха си. Когато най-накрая построих къщата, разбрах, че техните мечти са различни от моите. Останах сама и се питах: за кого всъщност съградих този дом?
От няколко дни не мога да спя, защото синът ми Петър реши, че ще се нанесе у дома с жена си и децата. Чувствам се изтласкана на ръба на собствения си живот, а мъжът ми Иван само повтаря, че нямаме право да откажем. Не знам дали някой изобщо се интересува какво чувствам аз.
