Още от първия ден след сватбата ми с Петър, родителите ми не можаха да го приемат. Опитвах се да балансирам между любовта към мъжа си и уважението към семейството, което ме е отгледало, но напрежението само се засилваше. Сега, когато дъщеря ни расте в тази атмосфера на отчуждение, се питам дали някога ще намерим път един към друг.
Казвам се Мария и всеки ден се боря с неодобрението на майка ми към съпруга ми, Петър. Докато тя живее в просторен апартамент в центъра на София и не пропуска да ме унижи с подмятания за нашите финансови затруднения, аз се опитвам да се справя с грижите за нашия син Борко, който има синдром на Даун. Тази история е за болката от неразбирането, за силата на семейството и за това какво означава истински успех.
В този разказ споделям най-болезнения ден в живота си – сватбата ми с Никола. Една наздравица, изречена с цялата ми любов, се превърна в искра за семеен конфликт, който преобърна съдбата ни. Още чувам ехото на думите си и се питам: можеше ли всичко да бъде различно?
