В този разказ споделям как майка ми, която живее в охолство, не разбира трудностите, през които преминаваме със съпруга ми Петър и сина ни Алекс, който има синдром на Даун. Всеки неин разговор е изпълнен с ирония и упреци, докато аз се боря с ежедневните грижи и финансови затруднения. Историята разкрива семейните конфликти, болката от неразбирането и надеждата за промяна.