В тази история разказвам за вътрешната си борба като баба, която обожава внучката си Мария, но не усеща същата топлина към по-малкия ѝ брат Виктор. Семейните ни отношения се заплитат, когато дъщеря ми започва да усеща разликата в отношението ми. През сълзи, вина и неочаквани открития, търся отговор на въпроса: може ли сърцето да се научи да обича еднакво?
Казвам се Мария и съм самотна майка от Пловдив. Историята ми е за борбата между страха да не сгреша като родител и желанието да дам свобода на сина си Петър да открие себе си. В този разказ ще ви покажа как понякога, опитвайки се да защитим децата си, всъщност им пречим да разцъфтят.
Бяхме перфектното семейство, или поне така си мислех. Животът ни беше изпълнен със смях и любов, докато една скрита истина не изплува на повърхността, оставяйки ме да се съмнявам във всичко, което вярвах за миналото си и за децата си.
